Договорили сте с купувача обявена цена. Изглежда, че най-трудното е зад гърба ви. После пристига проектът на договора за покупко-продажба на дялове и някъде в първите страници има клауза, която решава как това число ще се превърне в парите, които реално ще постъпят по сметката ви. В европейските сделки от средния пазарен сегмент тази клауза обикновено следва един от два модела: locked box („заключена кутия“) или completion accounts (отчети към датата на приключване).
Изборът звучи технически, но определя кой носи риска от добри или слаби резултати на бизнеса преди приключването, кога ще знаете окончателната си цена, колко място остава за спорове след приключването и каква част от парите ви може да остане в ескроу сметка. Това е механизмът, който в деня на приключване на сделката свързва нетния дълг, оборотния капитал и прехода от стойността на предприятието (enterprise value) към стойността на собствения капитал (equity value).
Повечето купувачи оценяват бизнеса на база „без парични средства и без дълг“ (cash-free, debt-free) при нормално ниво на оборотния капитал, а след това коригират обявената стойност на предприятието с нетния дълг и с евентуалната разлика в оборотния капитал, за да стигнат до цената на собствения капитал.
Проблемът е времето: бизнесът продължава да работи между договарянето на цената и прехвърлянето на собствеността. Механизмът на цената отговаря на един въпрос: към коя дата и въз основа на кой баланс се измерват нетният дълг и оборотният капитал?
При сделка с locked box страните избират референтен баланс – обикновено последните одитирани или прегледани финансови отчети, понякога специално изготвен междинен баланс. Датата на този баланс е датата на locked box.
Цената на собствения капитал се изчислява въз основа на този баланс и се фиксира в договора. След подписването тя не се променя. От датата на locked box икономическите рискове и ползи от бизнеса се считат за принадлежащи на купувача, въпреки че правната собственост преминава едва при приключването.
За да защити купувача, продавачът се задължава, че между датата на locked box и приключването от кутията не е „изтекла“ стойност. Изтичането на стойност (leakage) обикновено включва:
Някои плащания се договарят предварително като разрешено изтичане (permitted leakage), например обичайната заплата на съдружник, който работи и в компанията, или предварително договорен наем по съществуващ договор за наем. Всяко друго изтичане обикновено се възстановява на купувача евро за евро, без той да трябва да доказва вреда.
Тъй като печалбите на бизнеса от датата на locked box се падат на купувача, продавачите често договарят компенсация за периода до приключването. Тя може да бъде под формата на тикер (ticker): дневна сума или лихва по договорен процент, която се добавя към цената за всеки ден между датата на locked box и приключването. Дали ще се постигне тикер, зависи от генерирането на парични средства и от преговорната позиция.
При сделка с completion accounts договорът определя първоначална цена въз основа на прогнози, а окончателната цена се определя след приключването.
Типичната последователност изглежда така:
Точността им зависи до голяма степен от формулировките: добрите договори уточняват счетоводната политика, нейния приоритет пред общите стандарти и често включват илюстративно изчисление.
Двата механизма разпределят едни и същи рискове по много различен начин.
Ако трябва да обобщим просто: locked box дава сигурност и прехвърля риска от междинния период върху купувача; completion accounts дават точност и оставят този риск у продавача.
Locked box обикновено работи добре и често е предпочитан от продавачите, когато:
Completion accounts често са по-реалистичният избор, когато:
На практика границата между двата модела не винаги е рязка. Често срещани варианти са:
Какъвто и път да изберете, няколко практически стъпки правят реална разлика:
Нито един механизъм не е по-добър във всички ситуации. Locked box възнаграждава подготовката: ако отчетите ви са надеждни и бизнесът е предвидим, той дава сигурност и по-чист изход. Completion accounts възнаграждават точността: те често са по-справедливият инструмент, когато балансът се променя или историческите данни не са представителни – при условие че правилата са формулирани внимателно.
Най-важното е изборът да бъде направен съзнателно и рано. Собствениците, които разбират механизма още преди да пристигне първият проект на договора, са в много по-силна позиция да защитят цената, която са договорили.